Съдържание:
Определение - Какво означава Code Bloat?
Разширяването на кода е код, който уж е твърде дълъг или бавен в повечето компютърни системи. Въпреки че терминът обикновено се отнася до изходния код, който е твърде дълъг, той може да се отнася и за изпълними файлове, които могат да се считат за прекомерно големи.
Причините за възприемането на раздуване на кода могат да бъдат използването на обектно-ориентирани техники за програмиране, където процедурните техники биха направили, неподходящо използване на дизайнерски модели, декларативно програмиране и разгръщане на цикъла. Решенията за разцвет на код могат да включват рефакторинг и елиминиране на излишни изчисления.
Техопедия обяснява Code Bloat
Разширяването на кода е проблем в разработката на софтуер, при който се смята, че дължината на изходния код е твърде голяма. Терминът обикновено се отнася до дължината на самия изходен код, но може да се приложи и за размера на изпълними файлове, генерирани от компилатор, ако се използва компилиран език като C.
Кодовото раздуване често е в очите на гледащия, но може да причини истински проблеми. Дългият, неясен код може да бъде труден за четене и поддържане. Прекалено големи програми се изпълняват бавно.
Раздуването на кода може да бъде причинено от неадекватни езикови функции, водещи до прекомерно многословен код, използване на обектно-ориентирани принципи на проектиране, когато те не са необходими, и използване на дизайнерски модели, които не са подходящи за решавания проблем. Използването на декларативни техники за програмиране, при които са гарантирани обектно-ориентирани или императивни техники, също може да доведе до прекалено голям код. Разгръщане на цикъла, което намалява инструкциите, контролирани от цикъл, е техника на програмиране, която може да увеличи скоростта на изпълнение, като същевременно причинява раздуване на кода.
За щастие, има решения за кодовия разцвет. Първото е да се избегне на първо място чрез използване на минималистични техники за програмиране, може би със софтуерни методологии като Agile програмиране. Другото е внимателно рефакторинг, което променя изходния код на програмата, като същевременно оставя външната му функционалност непокътната. Друг добър вариант е повторното използване на софтуера, като се използват библиотеки, за да се програмират просто.
