Съдържание:
Определение - Какво означава DB2?
DB2 е система за управление на релационни данни (RDBMS), първоначално въведена от IBM през 1983 г., за да работи на своята MVS (Multiple Virtual Storage) мейнфрейм платформа. Името се отнася до преминаването от тогава преобладаващия йерархичен модел на база данни към новия релационен модел. Въпреки че DB2 първоначално е проектиран да работи изключително на IBM мейнфрейм платформи, по-късно е пренесен на други широко използвани операционни системи като UNIX, Windows и понастоящем в Linux. DB2 е неразделна част от портфолиото за управление на информация на IBM. Това е пълнофункционален високоефективен двигател на база данни, способен да обработва големи количества данни и едновременно да обслужва много потребители.
Техопедия обяснява DB2
Релационна база данни позволява декларативен модел на данните и достъп до тях чрез заявки. За тази цел IBM измисли вече фактически стандартния SQL (Structured Query Language). SQL е много прост, подобен на английски език, който улеснява създаването на таблици, достъпа и манипулирането на съдържащите се тук данни. Множество записи в таблици (наречени „записи“) могат да бъдат вмъкнати, изтрити и актуализирани едновременно от едновременни потребители, използвайки команди, посочени в SQL. През 90-те години на миналия век беше въведена версия на DB2, наречена LUV (Linux, Unix, Windows), маркираща пренасянето на базата данни на компютърни платформи от по-малък тип. Обхватът на изчислителни платформи, на които работи DB2, е широк, от мейнфрейми и големи разпределени платформи до компютри с по-малък мащаб. DB2 Express-C, безплатна версия, подобна на MySql с отворен код, макар и не с отворен код, се предлага на общността на разработчиците. DB2 може да се администрира или чрез командния ред или чрез GUI. Силно усъвършенстваните функции и сигурност на DB2 го правят широко използвана база данни в съвременната софтуерна индустрия.