Докато Интернет на нещата (IoT) събира данни с френетичен темп и притокът от данни нараства с големи размери, многократно се задава въпрос: етично ли обработваме тези данни? Докато големите корпорации, правителства и дори киберпрестъпници разглеждат потопа на данни като истинска златна мина, мнозина се чудят дали тези групи ще използват златната мина, за да разрушат поверителността, конфиденциалността и дори сигурността.
В този контекст е доста уместно да си припомним няколко събития от близкото минало, които породиха много спорове: едно, придобиване на Whatsapp от Facebook и две, противоречието на NSA. Не е нужно да бъдете гений, за да идентифицирате причината Facebook да похарчи толкова пари за придобиването - Whatsapp носи със себе си съкровищница от данни за клиенти, голяма част от които са лични и поверителни. Facebook иска по-задълбочен поглед върху съзнанието на потребителите си, така че да може да персонализира и продава по-добре своите продукти.
От друга страна, НСА обикаля и събира данни за американските граждани, докато те по подозрение споделят жизненоважни данни по интернет. Очевидно всичко това се прави в името на националната сигурност. НСА иска да възпрепятства и предотвратява терористичните действия. Но в този контекст възникват определени въпроси: кой е собственик на данните, които се събират? Дали корпорациите и институциите имат право дори да събират данните? Корпорациите злоупотребяват с огромното количество данни, с което разполагат? И колко сме подготвени или желаем да се справим с злоупотребата с данни, които могат да предефинират живота ни?
