Как виртуализацията води до ефективност

С нарастването на разходите за енергия и намаляването на офис пространството решенията за пестене на енергия и пространство са с абсолютна премия. По отношение на чистата икономика, прилагането на тотална миграция към виртуализирана среда изглежда малко излишно. Като цяло обаче виртуализацията е посрещната с ентусиазъм в ИТ индустрията. Все още има няколко бръчки, но това е безграничният потенциал, който наистина вълнува хората. Тук разглеждаме плюсовете и минусите и ви оставяме да решите.

Малка история за виртуализацията

Според официалния уебсайт на VMware, практиката на виртуализацията започва през 60-те години на миналия век, когато IBM се опитва да подобри работата на мейнфрейм компютрите в опит да увеличи използването на процесора. Крайният резултат беше мейнфрейм, който можеше едновременно да извърши множество операции. С настъпването на 80-те и 90-те архитектурата на x86 се превърна в архитектура на избор, тъй като разпределените изчисления започнаха да се завладяват в ИТ индустрията. Разпространението на x86 архитектурата ефективно предизвика масово изселване от виртуализацията, тъй като моделът сървър-клиент започна бърз ръст на популярността.

През 1998 г. VMware е основана от група изследователи от Калифорнийския университет Беркли, които се опитват да се справят с някои от недостатъците на x86 архитектурата. Сред тези недостатъци беше концепция, известна като недостатъчно използване на процесора. В много реализации на x86 архитектурата, използването на процесора е средно между 10 и 15 процента от общия капацитет. Една от основните причини за това е практиката на стартиране на един сървър на процесор, за да се увеличи производителността на всеки отделен сървър. Това подобри производителността, но с цената на хардуерната ефективност.

Предимства на виртуализацията

Няма съмнение, че виртуализацията е станала много популярна в ИТ индустрията, но защо? Някои от по-очевидните причини включват увеличеното използване на процесора, увеличеното използване на пространството и възможността за стандартизиране на сървърните компилации. По отношение на използването на процесора, повече сървъри на една физическа машина обикновено се превръщат в повече работа, извършена от процесора. Така че вместо да получавате целия уеб трафик на една машина, целия SMTP трафик на друга машина и целия FTP трафик на друга, е възможно да получавате целия споменат трафик на една физическа машина, като по този начин увеличавате използването на процесора. Това обаче успешно включва известна преценка при поставянето на няколко виртуални машини на една хост машина, тъй като този сценарий има потенциал да намали производителността.

Използването на процесора, осигурено чрез виртуализация, косвено влияе върху оползотворяването на пространството. Имайки предвид споменатия по-горе сценарий, при който на една физическа машина са поставени множество сървъри, е безспорно, че при виртуализацията са необходими по-малко физически машини и в резултат на това се изразходва по-малко място.

И накрая, виртуализацията се поддава доста лесно на концепциите за клониране, призраци, снимки и всеки друг тип репликиращ се софтуер, който е наличен в момента. Стойността в това се извлича от свободата, която предоставя системен администратор за създаване на изображения на всяка операционна система в мрежата. Създаването на персонализирани изображения позволява на системния администратор да създаде изграждане по подразбиране, което може да бъде репликирано в цялата мрежа. Времето, което това спестява при конфигуриране на допълнителни сървъри, е безценно. (За да научите повече, проверете виртуализацията на сървъра: 5 най-добри практики.)

Недостатъци на виртуализацията

По-голямата част от установените недостатъци по отношение на виртуализацията се отнасят предимно до сигурността. Първият и може би най-важен недостатък включва концепцията за единична точка на отказ. Казано по-просто, ако уеб сървърът на организацията, SMTP сървърът и всеки друг вид сървър са на една и съща физическа машина, предприемчивият млад хакер трябва само да извърши атака за отказ на услуга на тази хост машина, за да деактивира множество сървъри в мрежова сървърна инфраструктура. Изключването на уеб сървъра на организацията може да бъде пагубно само по себе си, но изваждането на няколко сървъра може да бъде положително катастрофално.

Второ, често срещана практика за защита е да се поставя система за откриване на проникване (IDS) на множество мрежови интерфейси в дадена мрежа. Ако е конфигуриран правилно, IDS може да бъде полезен инструмент при изучаване на тенденции, евристика и други подобни дейности в мрежата. Това обаче се превръща в невъзможно във виртуализирана среда, където множество операционни системи са поставени на една хост машина поради факта, че системите за откриване на проникване могат да наблюдават само физически мрежови интерфейси. С други думи, IDS работи като чар, когато наблюдава входящия и изходящия трафик на интерфейса на физическата мрежа, но когато трафикът се движи между виртуални сървъри, IDS не чува нищо друго освен щурци в гората. (За свързано четене, вижте Тъмната страна на облака.)

А задължително за ИТ

Усилията на повечето компании да останат на плаваща технология породиха неутолима жажда за повече капацитет и повече резултати. Като се има предвид необходимостта да се направи повече с по-малко, не трябва да е изненада, че виртуализацията бързо се превърна в основна част от системното администриране. Докато нова иновация в процесорната архитектура не завладее ИТ света с буря, виртуализацията ще продължи да се смята за абсолютна задължителност във всяка реномирана ИТ мрежа.