Съдържание:
Определение - Какво означава транзистор?
Транзисторът е полупроводниково устройство, което проявява всички свойства на превключвател, позволявайки или блокирайки потока на електрони. Той има три терминала, един за вход, един за изход и един за управление на превключването. Той е основният градивен елемент на съвременните електронни устройства и обикновено се намира в платките като отделни части или вградени в интегрални схеми.
Техопедия обяснява транзистора
Транзисторът е съставен от полупроводников материал, обикновено силиций, и поне три извода за свързване към външната верига. Той е изобретен през 1947 г. от Уилям Шокли, Уолтър Братайн и Джон Бардин, които заедно са носители на Нобелова награда по физика за катапултиращо технологично развитие. Тяхното постижение е отговорно за такива модерни уреди като широкоекранни телевизори, смартфони, таблети и други електронни изчислителни устройства.
Най-основната функция на транзистора е като електронен превключвател, който позволява на електроните да изтичат от колекторната му страна навън през емитерната страна. Основата или средата на транзистора действа като истински електрод за управление на превключвателя, чрез който електронната стимулация бързо променя материала от изолатор в проводимо състояние, като по този начин позволява потока на електричество.
Транзисторите се създават чрез химичен процес, известен като допинг, при който полупроводният материал или придобива допълнителен отрицателен заряд (N-тип), или допълнителен положителен заряд (P-тип). За това има две конфигурации, или PNP, или NPN, като средният материал действа като основа или контрол на потока.
Много малка промяна в тока или напрежението в средния основен слой води до голямо количество електричество, преминаващо през целия компонент. В този аспект може да се използва като усилвател.
