На Лондонската стратегия за 2012 г. авторът и историкът на техниката Джордж Дайсън говори за това как човечеството пристигна в днешния свят на високоскоростна и голяма функционалност на данните и къде вижда нещата да вървят. Дайсън започна със собствената си идея защо съществуват големи данни. Разходите за изхвърляне на нещо, каза Дайсън, започнаха да надвишават машинните разходи за запазването му. И така се родиха големи данни.
Разглеждайки някои от другите стъпки, довели до сложните съвременни технологии за съхранение на данни и обработка на данни, Дайсън изследва някои примитивни изчислителни чертежи и идеи за технологиите от векове назад, като например писане от немския математик и философ Г. В. Лейбниц през 1679 г. на двоичен компютър, „Двигателят на разликите“ на Чарлз Беббъд и работата, извършена от Алфред Сми в средата на 18-те години на миналия век, която предварително смяташе за машина, която би работила като съвременна търсачка. (Научете повече за най-ранната работа в компютърното програмиране в Pioneers of Computer Programming.)
От тези идеи, които бяха много по-напред от своето време, Дайсън продължи да споменава карти Hollerith и други технологии, които всъщност започнаха да прилагат някои от идеите, които преди това бяха ограничени от липсата на наличен инженерингов хардуер. С основен акцент върху новаторската работа на Алън Тюринг върху въвеждането и извеждането на данни, Дайсън също споменава Джон фон Нойман и проекта на Манхатън като сътрудничество, което налага обработката на много данни по специфични начини.
В допълнение, Дайсън очертава някои от принципите, които други учени от 20 век са използвали, за да постигнат толкова много, дори с много ограничен обем памет. За разлика от тях, Дайсън нарече съвременната компютърна система „неефективна“, тъй като данните се обработват по линеен начин, с конкретен адрес за всяка част от данните. Позовавайки се на философията на Von Neuman за процедурно кодиране и други идеи за технически напредък, Дайсън призова за обновяване на начина, по който разработчиците използват данни, и преминаване към принципи като триизмерно изчисляване, кодиране на импулсни честоти и съобразяване с аналоговите технологии, които работят много като човешкия мозък.
Този видеоклип предоставя богата история на съхранение и обработка на данни. По този начин той също действа като мощен обвинителен акт за „криза на въображението“, която може да задържи приливите на бъдещите технологични иновации.
