Съдържание:
Определение - Какво означава сериен интерфейс?
Сериен интерфейс е комуникационен интерфейс, който предава данни като единичен поток битове, обикновено използвайки кабел плюс-заземяване, единичен безжичен канал или проводник.
Серийният интерфейс действа като комуникационен интерфейс между две цифрови системи, който изпраща данни като серия от импулси на напрежение през проводник. За разлика от тях, паралелен интерфейс предава едновременно няколко бита, използвайки различни проводници.
Някои устройства, които използват серийния интерфейс, включват универсална серийна шина (USB), препоръчителен стандарт № 232 (RS-232), 1-проводник и I2C.
Техопедия обяснява сериен интерфейс
По принцип серийният интерфейс кодира битовете на двоично число чрез тяхното „временно“ местоположение на проводник, а не от „пространственото“ им местоположение в група проводници.
Има два типа сериен интерфейс:
- Асинхронен сериен интерфейс (обикновено съкратено като SCI): С SCI данните се изпращат в добре дефинирани рамки. Кадър се отнася до общия неделим пакет от битове. В рамката са включени определена информация (например данни) и някои режийни разходи (например контролни битове).
Кадрите, използвани в асинхронен сериен протокол, обикновено включват един стартов бит, бит на четност, седем или осем бита данни и понякога стоп бит. SCI често се използва за установяване на комуникация между две компютърни системи. SCI се счита за асинхронен, тъй като нито една система не трябва да синхронизира часовника си преди да комуникира.
- Синхронен сериен интерфейс (обикновено съкратено като SPI): В SPI приемникът няма никакъв вътрешен часовник, което показва, че приемникът не е в състояние да синхронизира поотделно своя четене на данни с честотата на предаване на предавателя. Приемникът изисква известно съдействие и тази поддръжка се предлага под формата на часовник сигнал, който се споделя от приемника и предавателя. Сигналът на часовника служи като контролна линия, която информира приемника за най-доброто време за четене от линията за данни. Това означава, че приемникът и предавателят трябва да синхронизират своята достъпност до линията за данни, за да изпращат успешно данни.
SPI обикновено се използва, ако микроконтролерът трябва да изпраща данни до устройство без вътрешен часовник.
