Съдържание:
Определение - Какво означава ефектът на Streisand?
Ефектът на Стрейзанд се отнася до ситуация, при която информацията става по-публична, въпреки - и дори в резултат на - опитите да я скрият или цензурират. Благодарение на лесния достъп до информация, предоставяна от съвременните високотехнологични системи, скриването на информация стана по-трудно. Освен това глобалната взаимосвързаност, осигурена от мрежите и интернет, направи възможно разпространението на информация по-широко и бързо от всякога.
Всички видове информация са уязвими от ефекта на Streisand. Това включва технически елементи като ключове за достъп, визуални изображения, аудио и видео. В някои случаи данните са чувствителни поради потенциално свързани наказателни обвинения или скандал.
Техопедия обяснява ефекта на Стрейзанд
Ефектът „Стрейзанд“ е кръстен на американската актриса и забавачка Барбра Стрейзанд. Експертите приписват произхода на термина с усилията на Стрейзанд от 2003 г. да скрие информация за дома й в Малибу, Калифорния, който включва иск срещу проекта за кариерни записи на Калифорния, на първо място, предлагащ гледка към цялата брегова ивица на Калифорния. Изображенията на дома и друга информация генерираха повече публичност в резултат на опитите на Стрейзанд да ги скрие.
В много случаи, ако конкретна информация не може да бъде изтрита ефективно от IP мрежи и социални платформи, тя има потенциал да се разпространи вирусно в Интернет. В тези ситуации често има и елемент на възмездие; лица, които смятат, че цензурираната или скрита информация трябва да бъде свободно достъпна, може да работи за бързото разпространение на тази информация сред по-широка цифрова аудитория. Популярните примери за ефекта на Streisand включват вирусно видео и други опити да направят чувствителни данни забавни, за да се даде възможност за онлайн репликация.
Миналите примери на ефекта на Стрейзанд трябва да бъдат поучителни за правителствата, частния бизнес или всяка друга група или агенция, които се опитват да цензурират или блокират достъпа до данни. Правилото тук е, че без пълен контрол върху част от данните, усилията за скриването му често водят до много по-голяма публичност, отколкото ако останат неприкрити.
