В: Каква е разликата между поверителност, конфиденциалност и сигурност?
О: Термините конфиденциалност, конфиденциалност и сигурност имат много общо, тъй като се прилагат за съвременните информационни технологии, но те също имат своето значение и собствена значима роля в тяхното приложение за поддържане на данни и управление на данни.
Първо, въпросът за неприкосновеността на личния живот е този, който често се отнася до правото на потребителя да защитава своята информация от други страни. Тя включва защитата на уязвимите данни като Facebook данни, данни за реакции на клиенти и други видове демографски данни или лични данни от свободно разпространение чрез Интернет или продажба на трети страни. Като цяло, поверителността е правото на индивида да съхранява своите данни на себе си.
Поверителността е подобна идея, но с малко по-различен компонент. ИТ специалистите често говорят за конфиденциалност по отношение на доставчик или доставчик на услуги и нейните клиенти. Споразуменията за поверителност често се прилагат в ситуации, когато някой, доверен на лични данни, трябва да предпазва тези данни от тяхното публикуване. Като алтернатива някои могат да определят конфиденциалността като въпроси относно данните, които се събират, където проблемите с поверителността трябва да се правят отново, като основният принцип на дадено лице не се записва или наблюдава.
Сигурността е различен термин, който се прилага за корпоративни или държавни системи. Сигурността може да включва идеята за поверителност на клиентите, но двете не са синоними. По същия начин сигурността може да осигури конфиденциалност, но това не е нейната обща цел. Общата цел на повечето системи за сигурност е да защитят предприятие или агенция, която може или не може да съхранява много уязвими данни за клиенти или клиенти. Понякога целите за поверителност и сигурност са еднакви. В други случаи сигурността може да не осигурява автоматично опасения за поверителност. Един пример е, когато бизнес или правителствена агенция може да бъде в състояние да пази данните си от външни нападатели, но когато служителите могат да могат да преглеждат информацията за потребителите. Друг сценарий може да включва ситуации, в които дадена компания не е изправена пред никаква отговорност чрез пускане на клиентски данни и затова решава да го направи. Тук сигурността на компанията не е застрашена, но поверителността на потребителя е нарушена. Новите договори между бизнеса и федералните агенции също са добри примери за това как ИТ проблемите пресичат различните слоеве между поверителност, конфиденциалност и сигурност.
