У дома звуков Защо идеята за пристрастяването към технологиите не е нищо друго освен силно преувеличен проблем?

Защо идеята за пристрастяването към технологиите не е нищо друго освен силно преувеличен проблем?

Anonim

Q:

Защо идеята за „технологична зависимост“ не е нищо друго освен силно преувеличен проблем?

A:

Идеята, че „технологията“ може да причини пристрастяване и увреждане на мозъка, вероятно е нищо друго освен значително преувеличено погрешно схващане. Въпреки че не е точно „мит“, тъй като СЗО го призна за болест, много други организации, като Американската психологическа асоциация и УНИЦЕФ, критикуват този избор, аргументирайки, че „решението е слабо информирано от науката.“ Дори някои от документите, за които се твърди, че са намерили връзка между употребата на технология и процента на самоубийствата, по-късно са отделени от други проучвания, базирани на по-големи проби от пациенти.

С две думи, някои хора прекаляват с широк спектър от дейности - от пазаруване, до игри, хранене, секс и дори използване на компютри и смартфони. Те правят това, защото центровете за удоволствие на мозъка отделят вещество, известно като допамин, всеки път, когато извършваме забавно занимание. Въпреки че, въпреки че съвременната медицина е признала някои условия като хапване на хапване, принудителни хазартни игри и пристрастяване към пазаруване, никой няма да демонизира храната или необходимостта да купува неща по тази причина. Психологът Кристофър Дж. Фъргюсън го постави в перспектива: „Хората не мислят, че депресираните хора, които спят по цял ден, имат„ пристрастяване към леглото “.“

Проблемът е вътре в главата на тези хора, тъй като те имат склонност да развиват пристрастяване или просто имат лоши умения за справяне. Самата технология не е по-опасна, нито е по-вероятно да се използва прекомерно от всяко друго приятно занимание. За да гледат нещата в перспектива, храните и видеоигрите увеличават производството на допамин от 150% и 175% съответно. Лекарства като кокаин и амфетамин обаче го увеличават с 450% и 1000% - определено не са на същото ниво. От друга страна, самата технология може да се използва за подпомагане на някои дейности, използвани за лечение или помощ на хора, страдащи от пристрастяващо поведение. Съвременните иновации като онлайн консултиране, психологически услуги за телездраве или дори стрийминг на живо църковни услуги имат потенциал да повлияят положително на живота на хората.

Защо идеята за пристрастяването към технологиите не е нищо друго освен силно преувеличен проблем?