Съдържание:
- Определение - Какво означава Регионален обмен на здравна информация (RHIE)?
- Techopedia обяснява регионалния обмен на здравна информация (RHIE)
Определение - Какво означава Регионален обмен на здравна информация (RHIE)?
Регионалният обмен на здравна информация (RHIE) е ръководена от правителството инициатива за стандарти, насочена към движението на електронните здравни записи (EHR) в Съединените щати. Изпълнението на инициативите на RHIE е от първостепенно значение за прилагането на законите, посочени в Американския закон за възстановяване и реинвестиране от 2009 г. (ARRA) по отношение на ИТ в здравеопазването и инициативите за здравна реформа. Акцентът е поставен по-конкретно върху организациите за здравна информация с цел подобряване на оперативната съвместимост на EHR с цел повишаване на ефективния обмен на обществена информация.
Techopedia обяснява регионалния обмен на здравна информация (RHIE)
Организации, които се нуждаят от помощ при приемането на EHR и законите, свързани с ARRA, могат да се свържат с РЗОК. Управлението на случаите и управлението на използването им е основата на клиничната координация. Чрез RHIE тези фактори могат да бъдат прецизирани и да предоставят полезни съвети за полагащите грижи, доставчици и собствени ИТ специалисти. RHIE се намират във всяка държава и са надежден източник за отговарящи на изискванията доставчици, които сериозно смятат своите документи на хартия в електронен формат.
Лекари, медицински сестри и други приемливи доставчици могат да имат достъп до RHIE, тъй като това е нестопанска, безплатен източник, където могат да намерят ИТ специалисти, особено тези, които са независими, които не са доставчици. Някои доставчици, отговарящи на условията за частна практика, ще спазват федералните закони за ЕЗП, като разработят свои собствени системи с помощта на моделите на системата на RHIE EHR. Други ще използват съществуващия ИТ персонал.
Много доставчици на здравни услуги предпочитат тази локализирана реализация пред закупуването на софтуер от частни доставчици, тъй като тези системи може да не са толкова лесни за персонализиране, за да отговорят на различните нужди на частните практики. В други случаи външните доставчици са твърде скъпи за малки частни практики или държавни медицински заведения.
